Социалното предприемачество в България


Настоящата статия бе публикувана преди по-малко от година в Glocal.bg, но информацията и посланията в нея 
продължават да са актуални. В дъното може да откриете нов списък, съдържащ имена и линкове към сайтовете на 
някои от най-впечатляващите български социално-предприемачески организации.

Мрежа от български студенти по медицина из цяла Европа, които помагат на лекуващи се навън българи; млади учители-вдъхновители на неочаквани места; хлебни къщи за по-сплотени общности; интересни видео-уроци за всички ученици; софтуерно образование за всеки. Социалните предприемачи са двигатели на промяната, амбициозни хора с иновативни решения за някои от най-належащите социални проблеми в обществото[1]. Има ги и в България. Креативността и инициативност им са част от инфраструктурата, нужна на едно адаптивно, сплотено и силно общество.

Автор: Александър Найденов

SE_involved in SEВ световен план около 2,8%[2] от всички заети могат да бъдат определени като социални предприемачи – независимо дали са заети в класически НПОта с мащабен ефект, или в организации, преследващи едновременно финансова независимост и положителна социална промяна. Макар че нямаме точни проучвания за България, по всяка вероятност се нареждаме до Румъния и Сърбия с около 2,7-3% заети в този сектор.

gtrendsПолзвайки за справка Google Trends може да отчетем покачване на интереса към темата „социален бизнес” след началото на световната финансова криза, около края на 2007г. Тенденцията се наблюдава и при класическото предприемачество. Три възможни обяснения са повишеният брой на безработните, търсещи финансов изход от положението си, нуждата от надежда за икономическа независимост, стимулирана от немалко популярни в медиите истории за успешни (социални) предприемачи, и, трето, силната вяра, че има прекалено много (социални) проблеми, които единствено отделните индивиди със собствени сили могат да решат. Един от най-ярките примери за социална иновация е микрокредитирането, чието начало поставя нобеловият лауреат от 2006 Мохамед Юнус, даваш финансова независимост на милиони жени в Бангладеш.

В България за социално предприемаческо се говори едва последните 2-3 години, като преди това дейността на различни социални иноватори просто не е била категоризирана по този начин. Отговорни за повишената публичност около темата са работата на организации като Обединени идеи за България, фондация „Работилница за граждански идеи”, Junior Achievement и на личности като Георги Камов. Отделни иноватори като Дарин Маджаров (Уча.се), Евгения Пеева (Заедно в час), Кирил Митов (Robopartans) и Трансформатори са впечатляващите истории на успех, върху които лупата на медиите с удоволствие се спира. Предаването на БНТ „Неделя по 3”, по инициатива на водещия в края на 2013г. и началото на 2014г. предприемача Боян Бенев, месеци наред отделяше специално внимание на десетки забележителни променящи статуквото инициативи.

Институционален интерес

Друга интересна тенденция, която се наблюдава в социалното предприемачество, е засилващият се институционален интерес към темата. През март 2014г. Комисията към ЕС взе решение да популяризира crowdfunding-a за социални иновации, в Страсбург по инициатива на Комисията и Парламента на 16-17. януари се проведе голяма конференция, посветена на социалната икономика и социалното предприемачество. В момента тече и второто европейско състезание за социални иновации. България също има собствена Национална концепция за социална икономика от 2011г., която има предимно описателен характер. Възможно обяснение на административния интерес е осъзнаването, че много обществени проблеми могат да бъдат решени единствено чрез скалирането на вече утвърдени, успешни модели за иновация.

Засилващ се професионализъм

Засилващият се професионализъм в сферата на социалното предприемачество е друго лесно забележимо явление. Случва се от части благодарение на международни организации като Ashoka и фондация Schwab, подкрепящи социални иноватори с финансиране, обучения и контакти, от части благодарение на кооперацията на много CSR-отдели на големи компании с неправителствени организации.

В България директната и индиректна обмяна на добри практики в екосистемата от (социални) предприемачи, иновативни бизнеси, активисти и общественици допринася за повишеното качество на работа. Инкубаторът за социални проекти на Обединени идеи за България е със силен акцент върху ученето-чрез-правене и партньорството с експерти; дългогодишната работа на Junior Achievement премества отговорността за социални подобрения върху още по-младите, а пък огромният брой събития за бизнес са активно посещавани от представители на неправителствения сектор.

Прогнози за развитието на социалното предприемачество

Две интересни прогнози за развитието на социалното предприемачество по света в идните 5-7 години споделя Британският съвет. От успешните социални иноватори ще се очакват много по-силно растеж, репликиране и скалиране на добрите модели на национално и международно ниво, а не толкова «иновации». В допълнение, секторът на социалните финанси ще е много по-широко приет. Инвестирането в проекти, което води едновременно до социална възвръщаемост при решаването на обществени проблеми и до цялостно (или поне частично) връщане на финансовата инвестиция ще е достъпно за всички.

Какво да очакваме от България?

Следващите големи социални проекти ще са свързани, неизненадващо, с дигитални иновации. Предприемачите от Jumpido (образователен софтуер) и Софтуерният университет, под координацията на Светлин Наков, вече разгръщат потенциала си в образователната сфера. Много любопитната група от програмисти „Общество” тепърва ще впечатлява с действията си в различни посоки като отворени данни, „умни градове”, околна среда и др.

Друго предизвикателство, което още очаква своята революция, е интеграцията на ромските малцинства. Решения могат да се очакват:

а) от скалирането на вече работещи, но все още непознати проекти,

б) от образователния сектор,

в) от чужбина: чрез прилагането на успешни чужди модели за интеграция.

Какво да поискаме от институциите?

Със сигурност няма нужда от специално юридическо лице за социални предприемачи. Не би помогнало никому, а евентуалните облекчения при тази правна форма биха довели до злоупотреби.

Социалното предприемачество е философия на учене през целия живот. Включването на темата в курсовете за безработни, предлагани от Бюрото по труда, ще даде реална алтернатива за немалко обезверени хора.

Достъп до социални каузи за учениците трябва да дават учителите. Едно общество от (социални) предприемачи може да съществува само ако я има инфраструктурата от инициативни млади хора. А тя се строи с мотивиране към самостоятелна работа по всевъзможни проекти.

Точно в България, където доверието в институциите да решават обществени проблеми е ниско, социалните иновации могат да се вмъкнат в онези ниши, където бюрокрацията и липсата на ресурси не позволяват подобрение. Културата на (социална) инициативност и справяне със собствени сили ще е гарант за адаптивно и силно общество.

Списък на социално-предприемачески активни организации в България (неизчерпателен, бива допълван):

  • Обединени идеи за България
  • Фабрика за идеи
  • Заедно в час
  • Тук-Там с Кариера в България
  • Софтуерен университет
  • Хлебни къщи
  • Arthesis Covers
  • Трансформатори
  • ТАраТАнци
  • CoShare
  • BG Careers Fair
  • Hack Bulgaria
  • Robopartans
  • Уча.се
  • Правата.ми
  • Snug essentials
  • Българска хранителна банка
  • Голям брой магазини и работилници за изделия, създадени от хора с увреждания

Нещо липсва? Коментирайте под статията с име и линк към организацията.


[1] Ashoka, фондация Schwab

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>