Рекламна кампания на България сред българи


Начин на животЕдна рекламна капания на България сред българи в чужбина преди всичко трябва да е подкрепена от качествен на анализ на целевите групи от българи, на информационните им канали и на естествените им организации (студентски клубове, медии, посолства, културни институти, училища в чужбина, български магазини):

 

Целеви групи

Генерално има три групи от българи в чужбина, различаващи се в причините си или в периода, в който и за който са емигрирали. Може да се мисли за кампании, които са насочени към тези отделни групи хора.

  • (1) Български временни работници, някои от които се завръщат, други които остават навън за постоянно
  • (2) Български студенти
  • (3) Българи, емигрирали за постоянно в чужбина – често със семейства и много хубави работни места

Цели

В темата за българите в чужбина има и две основни неща като цели, които могат да се преследват:

  • Връщането на българи обратно в страната – заради способности, капитал, начин на работа.
  • Стимулиране на българите в чужбина да помагат на България от разстояние – с финансови средства, с контакти с чуждестранни фирми, с подобряване на имиджа на страната.

Временни работници

При българските временни работници шансът за завръщане е наистина голям; голяма част от тях са от по-бедни райони на страната и с парите си издържат цели семейства обратно в България. Нещото, от което биха имали нужда е

А) информация за подходящи нови работни места в родните им места (нови инвеститори, откриването на нови заводи променят статуквото – информацията може да бъде предаване чрез български медии в чужбина, чрез бюлетини на посолства),

Б) усещането за България в чужбина чрез запазването на общности в чужбина (чрез общо празнуване на празници, спазване на традиции и т.н. – нещо, което често пъти се случва естествено, по инициатива на хората, но може да бъде подпомагано от официални представителства или културни институти).

Студенти

При българските студенти шансът за завръщане в страната е особено голям в последните години. Той не бива да е самоцел; по-важно е да се наблегне върху възможностите за

работа за България от разстояние.

Нужното:

А) да се предостави възможност за ангажимент в България – макар и от разстояние: граждански проекти, професионални стажове, каузи. Обединени идеи за България вече две години дава платформа за съвместна работа на млади българи от десетина държави, като акцентите винаги са дейности в България (образователни, социални, социално предприемачески или културни проекти) или инициативи на и за българските общества в чужбина (BG Careers Fair UK, проекти на българското студентско общество „Хъшове” в Берлин и др.).

Б) информация за икономически позитивните развития в България – информационни кампании на официални институции в чужбина (посолства, консулства, културни институти), инициативи на български организации (напр. дискусии и презентации на организациите Обединени идеи за България, Тук-Там и Заедно в час под надслов „Връзка от разстояние: мисията възможна”; Срещите „Рецепти за успех” на Тук-Там и Заедно в час – също в чужбина)

В) споделяне на информация за конкретни професионални възможности за развитие в България – форум „Кариера в България” (Тук-Там, Back2BG, Идентичност за България), форум BG Careers Fair UK (Обединени идеи за България, Тук-Там, БГ общество в London School of Economics), срещи с млади предприемачи (напр. срещите с Боян Бенев или Максим Гурвиц, организирани в Берлин от Обединени идеи за България)

Г) от рано да се създаде възможност за взаимопомощ между български студенти – при кандидатсването за следване, при търсенето на приятели и работа в чужбина (FAQ4uni.com вече успешно покрива над 25% от следващите в Германия и Австрия).

Уседнали в чужбина

Пътят към установилите се в чужбина естествено е много по-труден, групата им е и най-голяма. При тях трябва да се мисли за ad hoc проекти, при които да се търси експертния им потенциал в различни проекти (напр. български учени в чуждестранни университети, българските актьори в чужбина, които играят в български филми като Самюел Финци, Мариан Вълев и др.).

От опит в Берлин със студентското обществото „Хъшове” може да се каже, че опитът и знанията на установили се в чужбина е безкрайно полезен за студентските организации. С помощта им младите студенти биха могли да намерят стажове, работа, ментори – ефектът естествено е двупосочен. Подпомагане на българските училища в чужбина също е много важен, което обаче не означава удвояване на часовете по българска история.

Най-съществена е кооперацията между формалните институции, които имат естествен монопол върху информационните канали към всякакви българи (културни институти, посолства), български училища (директен път към дългосрочни емигранти), студентски формални и неформални общества (където ги няма, трябва да бъде подпомагано развиването им, Обединени идеи за България вече го правят в Берлин и Франкфурт), родни магазини навън (сборни пунктове за “хранително-вкусова носталгия”) и български организации, работещи активно в други страни (Обединени идеи за България, Заедно в час, Тук-Там, Идентичност за България).

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>